Вячеслав Афанасиев

превод: Иван Коларов

***

Във часа, когато върху кея
зазвъни вълна подир вълна
златни кораби от залез веят
знаме в алената висина.

Стражи на небесната държава,
плават те сред огнения фронт,
вдигат се платната величаво
и блестят оръдия на борд.

Кой ги води, кои капитани -
тези чудеса на вечността?
Гаснат надалеч зад океана
светлите платна на вечерта

и изчезват. Сенки притаени
над земята вятъра довя…
Нека туй да е едно видение!
Но мечта и младост е това!