ТЯ
превод: Иван Коларов
На моя прозорец кацнаха гълъби
и гледат как пиша на Мария:
„През голямото стъкло се вижда
зеленеещо небе. А тя,
заради която сън не спя,
тя ухае като цвят
в пролетно разсъмване.
Нейните очи поглеждат към дървото,
което се разлистя,
за да приеме пролетните птици.”
Мария! Твоите устни
са цвят неоткъснат.
Очарова ме твойто лице.
Твоят поглед ме опива
като старо вино.
Виж, ръцете ми въздух прегръщат…
А гълъбите, уплашени, че съм пиян,
отлетяха от моя прозорец.
