Мелих Андай

превод: Иван Коларов

РАЗСЕЯН ДО ТЕБ

Очите ти гледам:
рисунка на птица върху чиния, извадена от морето,
селски хижи на хълма разпръснати,
сенки на зюмбюлови луковици в кошница светла.

Сърцето говори преди мислите ни да се родят -
своите думи ний чуваме късно,
подобно на изстрел след смърт.

ЕДНО ДО ДРУГО

До тези буйни-буйни треви,
едва докоснали сянката на дървото,
когато започва прасковеното изобилие -
на крачка от ручея,
на косъм от целувката
се спотайва злодейство, неправда, насилие.