Марчел Бреслашу

превод: Иван Коларов

Целувката е твърде странно цвете,
което едновременно зачева
от две усти и пие сок от двете
от двата свята - на Адам и Ева.

Затуй сродява мрака и лъчите,
затуй леда превръща на жарава,
затуй и гали, и гнети душите,
затуй разплаква и успокоява.

Затуй росата дъхава оставя
в устата вкус на хрускаща сгурия.
Във всяка нова обич като лава
омраза неизригнала се крие.

От джунглата безизходна, която
наричаме свенливо р а й, излита
взаимно обвинение познато,
че светлата мечта лежи убита.

Целувката е благ опустошител -
отрова носи чрез усмивки странни,
но първата въздишка от гърдите
попарва цветовете й уханни.