Джордже Баковия

превод: Иван Коларов

Утрото с очи на юга
в росни цветове трепти -
а Венера тъй блести,
като жива теменуга.

До прозореца ти сгушен,
с роза чукам, окрилен -
сънен цвят, ела при мен,
изгревът е теменужен.

Ромоли вода послушна,
всичко спи, ни вик, ни звън -
воденицата насън
шепне песен - теменужна.

Чист букет от слънце южно
е гръдта ти, сънен цвят…
С роза чукам, тъжно млад,
по стъклото теме нужно.

Утрото с очи на юга
багри розово деня -
а Венера избледня,
като мъртва теменуга.