Катя Шпур

превод: Иван Коларов

Върху чужда длан е сърцето ми.
Ден, който никога няма да се върне.
Всичко се свърши в началото.
Ръкостискане без обещание,
устни,
незаченали дума
за утре.

Разминаване.
Само дървото протяга вейки
за непостижимото.

Семето, хвърлено в пръстта,
поражда живот.
Не мога да се доверя никому:
ни на майка,
ни на брат,
ни на сестра.

Само улицата под мене усеща
колко тежка
е станала моята стъпка
и въздухът -
който поемам за два живота.
Под сърцето си нося обещанието на устните,
които не проговориха нито дума
за утре.

Ослушвам се и поглеждам
единствено в себе си
и не протягам вече ръце
за непостижимото.