БАЙ СТАНЧО
превод от словенски: Иван Коларов
БАЙ СТАНЧО
7 м а й 1876
… Защо и как съм загинал
Хр. Ботев
Шуми зелени Вит, шуми…
От Тетевен, посред тъми,
по пътя бърза турска сган…
Ах, кой ли днеска е подбран?
„Напред, бай Станчо, покажи
къде Бенковски скрит лежи?”
„Ах, знам защо ви трябва, знам.
Войводата не ще издам!”
„Напред! Преди да се стъмни,
в Балкана трябва да сме ний!
Край Черните скали невям
ти скри го днеска - знаеш сам!
Към тях ще ни покажеш път
да стигнем тоз хайдушки кът!
Един гяурски главатар
запали в царството пожар!”
Шуми надолу бистър Вит,
белей над него мост извит…
„Войводата ни покажи,
ще тънеш в злато до уши!
Откажеш ли ни -ятаган.
Води ни в дивия Балкан.”
„Овчар бедняк съм, в тежък хал,
но брата си не бих продал!
Къде войводата е скрит,
таз тайна ще узнае Вит…”
И скочи в миг от моста той -
реката му дари покой.
Не каза где Бенковски скри…
Над него бистър Вит шуми…
БРАЦИГОВСКИТЕ ТОПОВЕ
30 а п р и л 1876
… Да се бори кой как може
с душманите на народа…
Христо Ботев
Чибук пуши Ахмед паша,
чибук пуши, кафе пие,
черно кафе подир пладне,
под своята бяла шатра.
А до него млада мома,
бяла Рада - брациговка.
Гледа Ахмед бяла Рада
и протяга дясна ръка,
та обгръща бяло кръстче,
пай шепне във ухото:
„Не въздишай, Радо моя!
Не тъгувай, аз те любя,
нищо, че си ми робиня.
Грабнаха те зли черкези,
па доведоха те тука…
Ти трепериш? май се плашиш
от гърмежите на боя?
Пукат пушки и топове
край Брацигово размирно;
твойто родно село, мила,
скъпо ми е, но ме сърди!
Иде ми да го изтребя,
да изколя всичко живо,
всичко в пепел да превърна!”
„Нивга, паша, Ахмед паша,
робът даром се не дава!
Виж, Брацигово юначно
как се бие, как се брани!
Мислиш ли, че в мойто село
няма пушки, няма саби!
Мислиш, че сме без топове,
без топове и топчии!?”
„Какво каза? И топове?
Не, не вярвам, Радо моя…
Кой ли топ ще ви направи?…”
Туй какво е?… Кой би вярвал?!
Ахмед паша ръка сваля
от Радино тънко кръстче.
Падна чибук от устата,
падна чаша позлатена,
мигом се разля кафето…
Гледа Ахмед, гледа плахо…
Тъй какво е? … Пред нозете
нещо падна, нещо тресна
и горящо, и димящо;
падна изпред шатра бяла
с грозен трясък, с гръм ужасен.
Мигом шатрата обвива
смраден пушек, черна чума…
„Ха-ха-ха-ха… - смей се Рада,
из шатрата скача, вика
и доволна, пляска с длани -
А, видя ли, хей, видя ли,
Ахмед паша?… Ха-ха-ха-ха!”
„Гръм небесен! Нима може?
От Брацигово ли стрелят?
С топ ли стреля в мен раята?”
„Да, паша мой! Гръмна топа,
топ въстанически, дървен,
с обич правен - топ черешов!”
