Весна Парун

превод: Иван Коларов

По-добре черна зима да беше родила, майко моя, а не мене.
Да беше родила мечка в бърлога, змия в леговище.
И по-добре камък да бе целунала вместо лицето ми,
по-добре с виме да ме е кърмил звяр, отколкото жена.

Птица да беше родила, о, майко моя, би била майка.
Щастлива би била, с крило би стоплила птицата.
Да беше родила дърво, дървото би оживяло напролет,
би разцъфтяла липа, тръстиката би се раззеленила
от твоите песни.

До нозете ти би почивало агне, ако беше негова майка.
Да го милваш и плачеш - би те разбрало добичето мило.
А ти сама седиш и делиш само свойто мълчание с гробовете:

тежко е да бъдеш човек, докато ножът се побратимява
с човека.