ПЕСЕНТА НА ЦИГАНКАТА
превод: Иван Коларов
ПЕСЕНТА НА ЦИГАНКАТА
Моят огън свети в мрака,
гаснат искрите в летеж…
Тази нощ на моста чакам
да се разделим с копнеж.
Нощ преваля - утре в здрача
нейде в степните поля
с мойте цигани ще крача
след покритата кола.
На разлъка шала с трепет
на гръдта му затегни:
както нишките му, с тебе
бяхме слети в тези дни.
Кой ще ми предскаже дните?
Кой ли утре, в степен зной,
ще развърже на гърдите
твоя възел, мили мой?
Спомняй ме, ако прегърне
друга тези рамене,
песента й да ме върне
върху твойте колене!
Моят огън свети в мрака,
гаснат искрите в летеж…
Тази нощ на моста чакам
да се разделим с копнеж.
1853
—————————–
ПЕСНЯ ЦЫГАНКИ
Мой костер в тумане светит;
Искры гаснут на лету…
Ночью нас никто не встретит;
Мы простимся на мосту.
Ночь пройдет - и спозаранок
В степь далеко, милый мой,
Я уйду с толпой цыганок
За кибиткой кочевой.
На прощанье шаль с каймою
Ты на мне узлом стяни:
Как концы ее, с тобою
Мы сходились в эти дни.
Кто-то мне судьбу предскажет?
Кто-то завтра, сокол мой,
На груди моей развяжет
Узел, стянутый тобой?
Вспоминай, коли другая,
Друга милого любя,
Будет песни петь, играя
На коленях у тебя!
Мой костер в тумане светит;
Искры гаснут на лету…
Ночью нас никто не встретит;
Мы простимся на мосту.
1853
