Анита Коларова

„Вяра, Надежда, Любов” е озаглавена книгата с хайку на покойния вече Иван Коларов, известен повече като сатирик, макар че бе автор и на чудесни лирически стихотворения. В нея той призовава тези, които мечтаят за мъст и се хранят с омраза: „Скрийте ножа!” Подобен нравствен императив, издигнат като кредо на една книга и на един живот, означава преди всичко мъдрост, мироюбие и култура. А той ги имаше. В навечерието на 1989 г. той все още вярваше, че:

Нощта издъхна.
Дързостен изгрев роди
будителен смях.

Така синтезирано виждаше поетът ролята на сатирата в трудно прохождащото ни, често връщащо се назад демократично битие. Уви, нощта не издъхна, а сатирата днес е беззъба - кучетата лаят, а керваните си вървят…
Носителят на звание „Академико бенемерито” /Академия „Гулиелмо Маркони”- Рим, 1983 г./ е роден в русенското село Обретеник. Затова е русенец по сърце и душа. Известен писател, преводач, етнограф, дарител /със съпругата си е дарил за музея в родното си село значителен брой произведения на изкуството/, е автор над 36-7 книги, повечето от които сатира като „Хипотези”, „Главня посадена” и др. Три пъти е уволняван преди „демокрацията” за някои сатирични „волности”.
Събрани в книга, неговите хайку доказват, че българските творци, поддали се на изкушението на жанра, обогатяват оригиналното японско хайку със социално злободневие и балкански темперамент:

Гълъби храним.
Гукат ли, гукат сити.
Хората ръмжат.

Писани за птиците, гората, цветята - все теми за духовния аристократ, те се отличават със самобитност, яркост, богатство на находките, присъщи на творческата личност:

Прегърнах бреза.
Изви пирует Одета -
слушам Чайковски.

Българинът, горд с нашата история, гордо изповядва: „От Акропола/ гледам как идат при нас/ Солунските братя”. Или пък: „И в Истанбул/ моята вяра има храм./ Желязната черква”.
Жена, Свобода, Майка тук са ключови думи, но и култови понятия. Затова и пулсът на любовта е някак платоничен. Неуморима е енергията на Иван Коларов да лови мълниите на връхлитащите го образи - „рояк идеи, които жужат”, „с игла да копая/ геран/ в своя Сахара”- намек за трудностите в изкуството. Затова е обяснима почитта му към големи творци като Райна Кабаиванска, Борис Христов, Петър Увалиев и др., на които са посветени няколко цикъла:

Многая лета
дарява ни Бог.
Гласът на Борис Христов.

Естетизирането на доброто, божественият произход на човека и изкуството създават нежния и топъл климат на книгата, пораждащ взаимно доверие между автор и читатели, сред които е и пишещата тези редове, чиято фамилия е случайно съвпадение с авторовата и изключва обръчи от фирми или каквито и да са „конфликти на интереси”.

Иван Коларов, „Вяра, Надежда, Любов”, Изд. „Лакрима”, София