В ГОРАТА С ПЕПЕРУДА

Драгутин Тадиянович

превод: Иван Коларов

В ГОРАТА С ПЕПЕРУДА

В гората, на припек,
припичам се кротко
и гледам през клоните
небе бледосиньо.

Неподвижни са сенките.
Кучешки лай в далечините.
А пеперуда, жълта-жълта,
прелитна край мен

и после се спусна
на моето голо коляно
и с мене кротува

безкрайно дълго:
може би й се струва,
че аз съм Земята.


МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК…

Може ли с думи да пренесеш
върху лист шептенето на вятъра и пеенето
на горските птици, и сърцето,
сломено от мъка?
Може ли при близки съеди
или във далечна страна
да вървиш с окървавени до лакти ръце
и с нож между зъбите,
а към звездите да вдигаш поглед
с човешки очи? Може ли човек
все още да търпи
нищета, унижения и злодейство
и да се радва на свои потомци,
и да слуша шептенето на вятъра
и пеенето на горските птици?


ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА И СЛЪНЦЕТО

Загърнал тъмния плащ,
ще чакам зората сияйна.

И ще тръгна по далечни пътеки:
през узрели поля и ливади зелени,
през реки, планини и долини
към деветия хълм.

А Слънцето още не ще е
пламнало над мене!

Но когато достигна върха,
ще блесне Слънцето, голямо и ярко,
и ще огрее мене, Вечния Бегач,
с лъчите си сребърни и златни.

Мойта сянка ще се проточи
надалеко.

Ще стоя на върха дълго, дълго.

Слънцето ще ме милва с ръцете си благи,
а аз ще бъда сам на върха.
С цяло гърло ще викна към Слънцето:
мрака победих,
превъзмогнах тъгата…
Сега съм радостен, силен.
Вечен съм като тебе, Слънце!

Накрая ще почна да слизам бавно
от върха в низината.
Слънцето ще ме следва непрестанно.

Сянката ми ще става все по-къса,
все по-тънка:
ще изчезвам полека - в долината.

Ще се обърна към вечното Слънце
и ще погледна върха:
ще видя Друг Човек,
който е тръгнал по моите стъпки;
ще се усмихна на Човека,
а на Слънцето ще пошепна, нищожен:
кой може да се мери с теб, о, Слънце?

Ще изчезна и аз,
и моята сянка

в долината на мрака.

1921


В МЛАДОТО ЛОЗЕ

Сред младото лозе
стоят под черешата
бял кон и жена,
стройна. Засмяна.

По изгрев минавам край тях
и не зная кого да гледам:
черешата, коня или жената,

или само мрачната сянка
до моите прашни нозе,

протегната в болка?