Рифат Ългаз

превод: Иван Коларов и Стефка Първанова

ЕДИН ОТ НАС

Щом ръката му хвана кривак,
стана овчар -
в торбичката мушнаха сухия хляб.
Шестнайсет години слънце го пече,
шестнайсет години пастир без кавал.
От хората познаваше само един господар,
без да е чувал неговото име,
от животните - само овчарското куче.
Брада му поникна,
възмъжа момчешкият лик.
За казармата време дойде -
без музика тръгна войник.

МАНГАЛ

С мангал започва денят,
работата ни с него спори.
Кладе го майката на Нури,
през нощта сурова го гасят.
Такъв е животът ни днес:
в пепелта му картофи лъщят,
кипва чаят, щом има пари -
и двете джезвета димят;
печка за нас е зимната нощ,
а лете - огнище това е.
Ври тенджерата, шумно си ври:
пълна ли, празна ли - никой не знае.

НАШЕТО ГРАДЧЕ

Вярвахме, че е поникнало нашето градче
от семе, изпуснато от чайка.
Къщите му на водорасли миришеха,
пазарите му - на миди.
Учудвах се как така минарето,
чиято семка е прехвръкнала от пустинята,
все израства във въздуха с дъх на море?
Но не знаех защо не можа да порасне
ни един от надгробните камъни,
побити в най-красивата местност.

Може би мъртвите искат така?