Илхан Берк

превод: Иван Коларов и Стефка Първанова

Не съм виждал ни такава обич,
ни такава разлъка.

Щом помисля за теб,
една сърна тръгва да пие вода;
и виждам как ливади растат.

Всяка вечер със теб
една зелена маслина
и късче синьо море
обземат ме цял.

Помисля ли за теб,
садя рози във къта, докоснат от мен,
водя коне на водопой,
обичам по-силно всички планини.