Литературен свят

Стоян Бакърджиев

Стоян Костов Бакърджиев, български преводач, е роден на 09.03.1929 г. в град Пазарджик. Завършва гимназия „Иван Аксаков” в родния си град (1946), право (1951) и българска филология (1960-1965) в Софийския университет. Служи 3 години като трудовак в Станке Димитров, София, Чепеларе и Асеновград (1951-1954). Адвокат в Пазарджик (1957-1959), член на Кабинета на младия писател в Пловдив. От 1959 г. живее в София и трайно се отдава на преводаческа дейност. Първият му публикуван превод е баладата „Чашата” на Шилер (сп. „Септември”, май 1955). Превежда поеми, лирика и драми в стихове от руски, украински, полски, румънски, грузински, немски, френски, испански и латиноамерикански автори, публикувани в изданията: „Иван Франко. Избрани съчинения” (т. ІІ, 1957), „Безсънни нощи” (1961) от Леся Украинка; „Избрани произведения”, т. III, (1965) от Шилер; „Песни за живота и надеждата” (1967) от Рубен Дарио; „Лирика” (1970) от Хуан Рамон Хеменес; „Мащехо и майко моя” (1970, съвместно с Р. Стоянов) от Блас де Отеро,; „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча” (1970, 1986, 2001, съвместно с Тодор Нейков) от М. Сервантес; „Витязът в тигрова кожа” (1975) от Шота Руставели, награда за превод на Съюза на преводачите в България - 1977; „Тартюф” (1977) от Молиер; „Избрани творби” (1981) от Хайнрих Хайне; „Избрани пиеси” (1982) от Юлиуш Словацки; „Повест за Настрадин Ходжа” (1983) от Леонид Соловьов (превод на стиховете в книгата); „Пиеси” (1986) от Хайнрих фон Клайст, награда на Съюза на преводачите в България за най-добри постижения в превода за преводи на пиесите на Клайст (1986); „Поезия” (1994) от Хименес; Райнер Мария Рилке (1995); Луиз де Камоинш (1995, с Екатерина Начева), „Кримски сонети” (2008) от Мицкевич; „Животът е сън и други пиеси” (2009) от Калдерон де ла Барка. Превежда също „Ернани” от Виктор Юго, „Изобретателната влюбена” от Лопе де Вега, „Испанци” и др. стихове от М. Лермонтов, „Братя разбойници”, „Русалка” и др. стихове от А. С. Пушкин, „Морска песен” от Леся Украинка, „Калин” от М. Еминеску и др. Участва с преводи в антологиите: „Украинска класическа поезия” (1959), „Лужишки поети” (1963), „Антология на немската поезия” (1966), „Антология на световната любовна лирика” (1967), „100 шедьоври на баладата” (1972), „Сто шедьоври на европейската любовна лирика” (1976), „Перуански поети” (1977), „Сто шедьоври на сонета” (1978), „Самият Търновград ще разтръби победите” (1981) и др. Награди: Отличник на комитета по култура и изкуство (1966), Златна значка за дългогодишна преводаческа дейност (1989), Награда за цялостно творчество от Съюза на преводачите в България и посолството на кралство Испания (1996). Един от учредителите на патриотичната организация “Родолюбец”- за връзки с бесарабските и таврийските българи. Умира на 12.05. 1998 г. в Пазарджик. Почетен гражданин на Пазарджик (посмъртно, 1998). На името му е учредена национална награда за художествен превод. Негови „Избрани преводи” се появяват през 2003 г. в издателство „Народна култура”, а през 2007 г. в издателство „Жанет 45″ излиза книгата „Стоян Бакърджиев - поет на превода” (2007).

Стоян Бакърджиев

Архив

Страници

Авторски права

Статистика

Анотации