Сесар Вайехо

превод: Стоян Бакърджиев

През тази нощ, любима, отново бе разпната
на двата криви ствола на моята целувка:
в сълзата ти съзирам и на Исус сълзата -
по-чист велики петък от моята целувка.

Когато ме погледна, бе странна тъмнината,
смъртта на кост засвирва, щастлива, без преструвка;
през тази нощ - в септември - бе тази служба свята,
бе втората Голгота, най-кротката целувка.

И ще умрем, любима, ще свършим безнадеждно,
полека ще увехне тъгата ни голяма
и мъртвите ни устни ще се докоснат нежно.

В очите ти са мъртви и укорите леки;
аз няма да те хиля… Ще легнем в гроба двама
като сестра и братче, и ще заспим навеки…