ИЗ „ГЛАСОВЕ НА МЪРТВИТЕ” (1957)

Хелмут Прайслер

превод: Стоян Бакърджиев

ФРИДХЕЛМ ГЛУГЕР (1894-1940)

На политиката бях чужд:
кафето сутрин бе ми вкусно.

Войниците поеха в поход,
кафето все тъй бе ми вкусно.

Четях си местни новини,
когато ме прибраха.

Зарязах утринното си кафе -
където заповядаха, отидох.

Край Нарвик гробът е студен.


ХОЛГЕР ЛОТОС (1915-1943)

Разбиваш скалите, които те разраняват до кръв.
Ден след ден носехме камъни.

Скалите изгърбват, когато ги носиш.
Ден след ден къртехме камъни.

Каквото да правиш, до смърт те измъчват пазачите,
какъвто да бъдеш, съвсем изкривяват гърба ти.
Ден след ден те стояха на пост.

Ден след ден ние къртехме камъни, носехме
камъни - те стояха на пост.
Ден след ден.

И пак беше ден
и захвърляйки камъка,
аз повлякох със себе си
в пропастта часовоя.

Свистящ беше полетът, той разхлаждаше раната.
Внезапният удар изправи гърба ми.