МАГНОЛИЯТА
превод: Стоян Бакърджиев
МАГНОЛИЯТА
Сред гората с аромати, музика и звънки песни,
виж - магнолията цъфва, прелестна като наяда.
Вплела къдрици в къпини, всекиго ще изненада,
щом над езерото сънно с цветове от пяна блесне.
Тя е амфора достойна и за майстори известни,
чудо някакво от мрамор на класическа Елада.
Много фино закръглена, в тоя миг е като млада
дама, горда с голотата на гърдите си чудесни.
Аз не знам дали е перла, или е звезда сияйна.
Между нея и луната има чародейна тайна,
за която някой гълъб би могъл и да загине,
тъй като е чиста, бяла, грациозно се люлее
като лунен блясък, който по снега по-ярко грее,
или като гълъбица, спяща край водите сини…
ИЗНЕНАДАНИЯТ ЛОС
Изтръпнаха далеко планините.
Безстрашен лос през гъстата савана
проправи път до близката поляна -
поиска жаждата си да насити.
Размъти бистротата на водите
и неподвижен за момент остана;
съзря в повърхността им разлюляна
да цапат белотата си звездите.
Внезапен шум от някаква пирога.
И песен прозвуча, и в такт с веслата
гребецът заизплаква си тъгата.
И лосът чу - обхвана го тревога;
надолу сведе той глава, където
съгледа пак звездите и небето…
СЪНЯТ НА КАЙМАНА
Кайманът е изхвърлен от вълната
като огромен ствол към плитчините;
с гръбнак - андински хребети извити,
с опашка - ужас, тъмна паст - устата.
Сияещ плащ от слънце го намята:
доспехи, връх на шлем ще различите…
Чудовище метално под лъчите -
той се прелива в тяхната позлата.
Свещен и като идол неподвижен,
препасан с яки плочки от стомана,
стои екстазно мрачен край водата.
Напомня омагьосан принц - угрижен,
но жив като затворник под охрана
в един кристален замък на реката…
СВЕЩЕНА РЕКА
Не знае никой нищо за кервана;
той пи вода по твоите завои
и среса с рози, с тия рози свои
косата ти - и бяла, и развяна.
Душата индианска не престана
да вярва на богини и герои,
да чува ек от битки и двубои,
които идват чак от Рамаяна.
Вода с трагични бръчки, с бръчки груби,
по теб се клатят люспи на каймани
и костенурки в теб блестят с коруби.
С блестящ и кръгъл щит си величава.
В щита, около сблъсък на титани,
една змия свой монограм оставя.
