Райнер Мария Рилке

превод: Стоян Бакърджиев

Като богатство беше тъмнината
и скриваше момчето. Сякаш в сън
изникна майката откъм вратата
и в шкафа чаша трепна с крехък звън.
Усети, че издадена е тя,
момчето си целуна: „Ти си тук?”
В пианото се взряха - звук след звук
възкръсваше у него песента,
която странно го оплете пак.

То стихна. Погледът му в тоя мрак
се плъзна към ръката й, превита
от пръстена, когато се заскита
в клавишите, като из преспи сняг.