Хосе Сантос Чокано

превод: Стоян Бакърджиев

Кондорът се понесе към боата,
която като ласо бе навита.
Неподозираща, че я връхлита,
тя спеше в полумрака на гората.

И той я клъвна - тя се запремята
и запълзя, и дирейки защита,
следа остави нервна и сърдита
като светкавица по небесата.

Но той я сграбчи, литна и повлече;
разтърси я и без да я убива,
я пусна пак - не бе му нужна вече.

А джунглата бе сенчеста и дива.
Кондорът зърна само как далече
вместо боа една река извива…