Лопе де Вега

превод: Стоян Бакърджиев

***
Това са хълмовете и върбите,
и изворът, и тоя бряг, където
видях пред мен за първи път лицето
и погледа, и веждите й вити.

А ето и реката, и водите,
и моята четвърта пролет - ето
и пламналото слънце над полето,
и Торо - позлатяван от лъчите.

Дървета, вие днес сте променени…
Уви, каква промяна! Равнината
бе синя планина преди години.

Не знам защо е тоя страх у мене,
че времето променя и душата,
както променя планините сини.

***
Сонет ми иска Виоланта… Боже,
това за мен е работа проклета!
Четиринайсет стиха са в сонета -
три станаха, но повече не може.

Надявах се тя друго да предложи,
но втора строфа е почти превзета…
Веднъж да стигна само до терцета,
а то катрен ли е, не ме тревожи.

Пристъпват в първия терцет веднага,
без да се спъна в нищо, честно слово!
Привършвам с него, както се полага.

Във втория нахлух - броя отново:
тринайсет стиха… Бог да ми помага!
Не, не, четиринайсет са! Готово!