СОНЕТ
превод: Стоян Бакърджиев и Светослав Колев
***
Зъл дух живее в моите гърди.
Той в лоши часове край мен витае.
И сам да съм, и с други, ме следи,
когато моето сърце мечтае.
Когато тихи думи той реди,
сърцето ми с надгробен плач ридае.
Духът с целувки ледени твърди,
че мило и възвишено това е.
„Не чувстваш ли - устата му шептят -
че няма смисъл твоята тревога,
че ти не вярваш ни в света, ни в Бога?
Нима не виждаш, че си с празна гръд,
че идеал за тебе са лъчите
на падаща звезда, а не звездите?”
