Рубен Дарио

превод: Стоян Бакърджиев

Титан в сълзи - най-тъжната картина!
Човек-вулкан, но прикован за лилия!
Могъщ, той стене, плаче и проклина -
виновен сам за своето безсилие.

Луд Херкулес, поставил пред Онфала
и своя меч, и битката опасна;
герой - обут във женствени сандали,
поет - забравил музата прекрасна.

С юмрук трошеше даже лъвска челюст,
днес като роб плете нищожна плетка;
без цел, без труд, без пориви, без смелост,
стои като една марионетка.

Не са, не са килимите чудесни
за него, а за танца на жените.
Той трябва да кове стрелите-песни
и да разсича с блясък тъмнините!

О, нека всяка строфа се запали
и с ярка диря полети далече!
А в блатото на клюки и скандали
орелът нека не поглежда вече!

Суров боец, със шлем от чисто злато,
хвърли стрела пламтяща и правдива,
която в бой е като бик, която
подобно лъвски нокти се забива!

Пей пламенно и работи, защото,
ако си равен ти на планината,
ще ни предложиш дъб… Разкъсвай злото,
както бизонът - джунгла непозната.

Защото твойте думи вдъхновени
звучат в народа, както във скалите
бучи прибоят, както глухо стене
планински вятър, глас във пещерите.

Самсоне, бягай, бягай от Далила -
тя ще отреже твоите къдрици.
Не пропилявай чудната си сила,
не ставай жалък роб на хубавица!