СОНЕТЕН ТРИПТИХ
превод: Стоян Бакърджиев
***
При залез мойта нимфа тънкоснага
събираше цветя по цяло лято
в това поле и пъстро, и богато,
но други разцъфтяваха веднага.
А тоя вятър, който вечно бяга,
вълнуваше косите й от злато
като зелен топлов лист, когато
зората пръсти розови протяга.
А плячката, която тя държеше,
с която си окичваше косите,
бе синор между сняг и злато… Ето -
кълна се аз: венецът й блестеше
по-ярко от венеца на звездите,
прославил с девет светлини небето.
***
Сеньора, от кристалните ти длани
отрова пих - и сладка, и горчива.
Пламтящ нектар в гърдите ми прелива
и няма кой от него да ме брани.
До днес от твоите очи-тирани
в мен копие от злато се забива.
Но и далеч от мен си пак красива
и пак жадувам страстно нови рани!
Нозете ми една верига стяга.
Изгнаник съм! Над дните си сурови
проливам сълзи - нищо не помага!
Жестока грешка всичко в мен отрови.
О, ангел мой, строши, строши веднага
с кристална длан железните окови!
НА ЕДНА РОЗА
Роди се вчера, но смъртта граблива
ще те откъсне утре, без да пита.
За да загинеш, ти си тъй честита,
за да си нищо, ти си тъй красива.
Щом красотата празна те опива,
ще видиш колко скоро тя отлита.
Опасност в тази красота е скрита -
за кратко време ти ще бъдеш жива.
Ще те откъснат пръстите враждебни,
защото те го правят постоянно,
ще те сломи дъхът на хора груби.
Недей разцъфва - зъл тиран те дебне!
Послушай ме - родиш ли се по-рано,
по-рано и смъртта ще те погуби!
