УТРО
превод: Стефан Чавдаров и Стоян Бакърджиев
Не камбани звънят, не литаври гърмят,
не казашки съвет се събира.
То заводски сирени народа зоват
да се труди и в труд да умира.
Призовани вървят не казаци на бой,
със развени от вятър перчеми -
от бедняшките хижи, след кратък покой,
рой работници пътя поемат.
И желание в никой сега не пламти
в бой със лютия враг да се вдигне.
Като птица във клетка сърцето трепти -
във завода навреме да стигне.
О, бездушния зъл господар-капитал
няма капчица милост към роба!
Щом е някой с минута едва закъснял,
той с един час налага му глоба.
Бързат хора във ранния утринен час
и изчезват в огромните сгради:
„Аз не чакам - сирената вие със глас. -
Хей, на работа, стари и млади!”
Ала ето че нейният вой отехтя
и затвори се бавно вратата,
а вратата напомняше зверска уста ,
във която изчезна тълпата.
Чуй - железният хор от машини свисти
като в ада, и стене, и трака;
украинско казачество сякаш лети,
сякаш стреля във бясна атака.
Братя, братя! Възкръснал и храбър казак,
за живот по-честит не въстава;
но на негово място работник-бедняк
свободата всемирна калява.
Ще изгрей от ръцете му жилести тя,
като пролетно слънце засмяна,
и тогава ще дойде при нас пролетта,
дългочакана тук и желана…
