Манфред Щройбел

превод: Стоян Бакърджиев

МАЙСКА ДЕМОНСТРАЦИЯ

Аз съм: трудът е моят дял,
терен ми е животът.
От жар и блясък загрубял,
с длан, гладка от брашното.

Аз съм: вървя, танцувам сам
с коси от прах корави.
Явявам се ту тук, ту там
и викам все: наздраве!

А когато вечер гася блажен
с бира жаждата на устата,
тогава съм тук, под небето - зелен
като тревите. Дори и в душата.

МУЗИКА НА БЪДЕЩЕТО

Скъса се най-сетне бича,
стихна яростният бой;
виж, човекът пак обича,
жив и невредим е той -
без печат по свойто тяло,
без въже на своя врат,
наслаждава се изцяло
той на този миг благат.

Длан издигнал, се разгръща.
Прям, естествен и сърцат,
той посяга и превръща
в чудна песен своя свят;
жито, руда зазвънтяват,
нямат вещите покой,
пръстите му не престават
с всяко нещо да се справят -
с тях табло командва той.

Като музика за нас е
този свят под свода син
във житата едрокласи,
в органа със звук прекрасен,
във фабричния комин.
И без дъх ни олюлява
тя след тоя вихрен танц.
С тайна радост ни дарява
някой следващ дисонанс.