ВЕЧЕР
превод: Стоян Бакърджиев и Стефан Чавдаров
Пътувало дълго в просторите сини,
от слънцето слезе, та тук да почине.
Сбогува се то със просторите мило,
в сияние розово всичко обвило.
А вятърът, скитал в полето зелено,
крилете си волни присви уморено.
Градинката малка се вглежда в реката,
честита в одеждата своя богата.
А там, на калината, с песен звънлива,
децата си мъничка птичка приспива.
В миг портата дървена скръцва…И ето -
изправя се мама, дошла от полето.
В полата й репей…От репея става
чудесна вечеря за гладната крава.
Там стадо заблея. Прах в облак се вдига -
с овцете сестричка ми вече пристига.
Запътва се мама при нашата крава -
тя мляко за нас, малчуганите, дава.
А баба ми в къщи приготвя самичка
вечеря от хубава каша за всички.
Страните й виж! - от жарта осветени,
приличат на ягоди яркочервени.
Полека се стъмва, притихва във двора…
Звездите горят като искри в простора…
Там - жабите крякат ли, крякат в блатата.
Пак облак от пара лежи над водата.
Надничат у нас откъм тъмната сянка
и братчето-сън, и сестричето-дрямка.
Те милват децата, щом грейнат звездите,
и сякаш със мед им залепват очите.
1893
