ЕДИН ОБИЧАМ…
превод: Стоян Бакърджиев
***
Един обичам - той ме изоставя.
Друг мен обича - аз съм отегчена.
Измъчва ме един, но аз не стена,
измъчвам друг, а той ме обожава.
Студен брилянт обичам до забрава,
за друг блестя като брилянт студена.
Лукаво от един съм победена,
към друг пък аз самата съм лукава.
Накажа първия - от скръб умирам;
помоля втория - честта си губя;
и тъй и инак аз съм все нещастна.
Тогава изход по-добър намирам:
към онзи, който ми е чужд, съм груба,
напускам този, който в скръб ме тласна.
***
Надеждата! Безсмъртната надежда!
Зелен възторг, измама позлатена,
неясен сън сред жизнената сцена,
мечта в зелено светеща одежда.
Душа на тоя свят! Тя се заглежда
към старците пленително зелена.
Тя като ден щастливите променя,
като мечта злочестите повежда.
Тя им предлага утрини безшумни:
зелените им очила рисуват
единствено мечти победоносни.
Аз храня мисли по-разумни:
за мен - със зрящи пръсти - съществуват
неща, които пръстът ми докосне.
