Фирдоуси

превод от руски: Стоян Бакърджиев

Откъс от книгата „Менучер” от „Шах Наме” („Книга на царете”). Двамата влюбени, чиято първа среща е описана тук, са от два народа, разделени от вековна вражда.

… Укриха слънцето в килия тиха
и после ключа с тайна цел укриха.

И Зал побърза, тръгна й подире:
така жених невястата си дири.
И кипарис под лунното небе,
на кулата стоеше Рудабе.
Видя го тя и както беше горе,
устата си рубинени разтвори
и той дочу гласа й благодатен:
- Желая ти добро, храбрецо знатен!
Пешком ли тук пристигна ти - кажи!
И за царете тоя път тежи.

Зал, чул привет от кулата висока,
видя любимата си слънцеока.
- О, приеми - извика той блажен -
хвала от бога и поклон от мен!
Днес знам какво са всички първи срещи,
знам твойте думи нежни и горещи,
но аз съм долу, а си горе ти,
да дойда помогни ми скоро ти!

Тя чу на среброкосия молбата
и спусна черни къдри по стената,
невиждани под синьото небе -
от мускус сякаш тая примка бе.
Дали в света коса подобна има?
И Зал прошепна: „Хубост несравнима!”
Видя къдриците й да текат -
могло би змии да се нарекат.
Тя промълви: „Юнако именити,
и лъвски стан, и плещи разкърши ти,
ръка към мойте къдри протегни,
за тях като за ласо се хвани!”

Но взе от роба ласото си той,
запрати го в среднощния покой
към зъбера на кулата отсреща -
и запълзя натам с любов гореща.
И светла, чиста, мигом долетя
и с лек поклон се спря пред него тя.
Ръка в ръка, забравиха и двама
предишната си скръб така голяма.
Поеха; леко беше им така:
в ръка могъща - мъничка ръка.

Зал гледаше лицето й, косите
и тялото й, без да се насити.
Тя с гривни, с огърлици заблестя -
сама като че беше пролетта.
Един към друг със радост устремени,
те от страстта си бяха победени.
Любов, целувки, вино след това
газелата бе жертва на лъва…

Но ето че се зазори навън,
гръм барабанен стресна ги от сън.
И както дух от плът в предутрин тиха,
тъй Зал и Рудабе се разделиха.
От кулата той слезе мълчешком
и се прости със скъпия му дом.