ЛОШО ВРЕМЕ
превод: Стоян Бакърджиев
ЛОШО ВРЕМЕ
В тъмна вечер бдя с будни зеници -
вън бушуват вълните сърдити.
Шум, стенание, вопъл на птици,
в люта мъка се удрят вълните.
На брега сам-сама в тъмнината,
жалка лодка стои мълчалива,
като звяра, когото зъл вятър
във пустинята с пясък покрита.
Тази лодка самотна, разбита,
сякаш моли за милост небето,
а в мъглата върху й налита
със нечувана злоба морето.
Гръмне ту като топ, ту завие,
вред се чува и грохот, и трясък -
иска лодката то да разбие,
блъска, чупи, засипва я с пясък.
За какво ли, море, ти вилнееш?
А морето във отговор стене.
По-добре отведнъж да залееш
тази плячка с вълни разярени.
Ако искаш, море непокорно,
да покажеш мощта си ужасна,
с вой литни към полето просторно,
връхлети над страната нещастна.
Както клетата лодка загива,
в тия пясъци жълти зарита -
и страната - неземно красива,
чезне в робство - сломена, разбита.
Тъй и кон, раснал в ширните степи,
сред пустинния пясък се спира
и настигнат от вихри свирепи,
пада, тръпне, безсилен умира.
Още живо, сърцето му бие,
кръв напира във жилите живи,
а над него на облак се вие
черно ято от птици грабливи.
Късат, ръфат, ядат недостъпни
и викът им е див и победен.
Вече кърваво, тялото тръпне
и се гърчи в дъха си последен.
Ти заплискай, море разгневено,
твойта мощ е безумна и властна!
Разлудувувай талази студени,
връхлети над страната нещастна!
Евпаторий, 1891
ДЪХЪТ НА ПУСТИНЯТА
Край мене диша сънната пустиня.
Горещ и чист, и свят й е дъхът.
Спокойни, златни пясъци лежат
тъй, както ги остави тук Хамсина.
Феллахът дом строи и не проклина,
макар че в него чужденци ще спят.
Всесилният феллах край тоя кът
ще засади и прелестна градина.
Оазиси създава - без да смята,
че са за други… Ето го - рисува
по навеса на стълбата… Лудува
с одеждите му парещият вятър,
ще изсуши потта… И в равнината
ще литне… там… Пустинен дъх се чува.
