Адам Йоленшлегер

превод: Стоян Бакърджиев и Светослав Колев

Тук розите с роса по тях стоят.
Те като нежни урни са закрити
и в пурпурните им листа лъчите
на златната луна без шум струят.

Ухаят те от своя сенчест кът.
В тях само Ерос си пои стрелите.
В удобен миг омайват те мечтите
и сънищата с крехката си плът.

Една от тях ще бъде по-красива
пред моя дом сред горските дървета,
по-прелестно ще руменее тя!

Спи, пъпкo, спи спокойно мълчалива!
За лека нощ целувка да усетя,
бих бил любимо чедо на нощта.