Новалис

превод: Стоян Бакърджиев

1.

Ти в мен събуди пламенни мечти
към този свят, успял да ме прехласне,
през бурите му, гневни и пасни,
с ръката си страха ми укроти.

Предчувствуваща ме оглежда тя.
Поля преминах - приказно неясни.
Като праобраз на жени прекрасни
сърцето ми помами да летя.

Какво ме свързва тук със суетата?
Сърцето си нима не ти открих?
Не си ли мой защитник на земята?

На теб едничка аз се посветих.
За мене, музо, ще пребъдеш свята
като закрилник-дух на моя стих.

2.

Със скритата си сила песента
отвеки към промени призовава;
там с вечен мир страната благославя,
тук весело обгръща младостта.

В очите си излива блясък тя,
изкуството докрай ни разяснява;
към радостни и скръбни е такава,
че ги лекува шепотом с уста.

Какъв живот аз пиех от гръдта й!
Чрез нея съм такъв до тоя ден
и вдигнах поглед - чист да засияе.

Върховният ми разум спеше в мен,
когато си помислих - ангел тя е
и буден се предадох в неин плен.