Хуан Боскан

превод: Стоян Бакърджиев

***
Защо е любовта, щом ни убива?
Уж е добра - защо ни натъжава?
Уж радва тя - защо е тъй дребнава?
Защо тя в сълзи погледа ни скрива?

Защо ни вдъхва сила, но лъжлива?
Защо душата плахо разцъфтява
и се измъчва в нейна чест и слава?
Защо, защо е противоречива?

О, не! Не ни донася скръб, защото
и тя не вижда никаква облага,
и тя оплаква всички наши рани.

Виновни сме си сам-сами за злото!
Тя винаги с готовност ни помага
и винаги донася мир в скръбта ни.