Блас де Отеро

превод: Стоян Бакърджиев и Румен Стоянов

Понякога си мисля, да, не е възможно
да те избягна. И без малко да умра,
да се разплача. Жалко за човек с родина,
която го обзема, както мен, до смърт.

И питам, питам се: какво ли е Испания?
Нощ, нощ, изплавала между кръвта?
Прастара ужасяваща арена за кориди
със жадна, гладна и объркана тълпа?

Да бях аз другаде. Каквото да е място.
Понякога си мисля и се удрям по челото,
отблъсквайки нощта с един замах: Испанио,

разбито приключение и гордост на парчета,
арена за борба, красиви дни, които идват
препълнени с червени карамфили… О, Испанио.