Адам Асник

превод: Стоян Бакърджиев

Чуй ме, тълпа, ти си мрачна и сива.
Как ще изпиташ за малко разтуха?
Каменен размисъл днес те убива -
как ще заплаче зеницата суха?

Ангелски химни ушите ти чуха
някога в някаква песен звънлива:
днес тя е мъртва и сънна, и глуха…
Вече сърцето ти тя не опива.

Вече не искаш ни сълзи, ни нерви;
хладният разум над всичко ще съди.
Щом тоя свят без илюзии бъде

и мисълта ти се свре като червей,
пак ще те сграбчи неволята в шепа,
но ще ти липсва сълза - за подкрепа…