ЗАВЕЩАНИЕ
превод: Стоян Бакърджиев
ЗАВЕЩАНИЕ
С вас живях и търпях, с вас сърцето ми плака
и към ничия доблест не бях безучастен.
С духовете без вас се отправям във мрака;
сякаш тук бях щастлив - аз поемам нещастен.
Аз поемам оттук без потомци любими
ни на името ми, ни на моята лира.
Прелетя като мълния моето име -
като празен звук в бъдните дни ще замира.
Ви, с мене били, това разкажете,
че бях млад и се жертвах за род и родина,
че на мачтата бях в боя лют с враговете,
че загинах, че корабът също загина.
Този, който размисли каква е съдбата
на злочестата моя страна ще признае,
че духът ми е плащ, който пламъци мята,
че от прадеди имам го аз и сияе.
Нека нощем се струпат приятели млади!
Да дадат туй сърце, изгорено в алое,
на Онази, която с любов ми го даде -
като дар от света на родината то е.
Нека всеки среднощ вдигне шумно стакана
за смъртта ми и своята тъмна неволя!
Ако вече съм дух, аз пред вас ще застана,
ако не - то ще бъде по Божия воля.
Този, който е жив, нека днес не унива,
като факел да буди в народа тревога!
Ако трябва на смърт, и на смърт да отива,
като камък в окопа, запратен от Бога!
А пък аз? Аз оставям и вярност, и дружба
на онези, които са вярвали в мене.
Аз изпълних пред Бога светата си служба -
легнах в гроб, неоплакан от сълзи солени.
Кой би тръгнал така, без в това да открия
суета… като мене нехаещ за слава?
И на духове в кораб да бъде кормчия,
и начело на тях като дух да отплава?
Тази сила, която след мен ви поведе,
бе ми само украса, но вас ще обгърне,
ще ви мъчи от гроба ми глух, хлебоеди,
чак додето в хор ангели тя ви превърне.
1840
ХИМН
Тъжен съм, Боже! Макар че заля ти
с пъстрия залез на запад небето,
после звезда угаси и прати
долу в морето,
после и злато във всичко ти сложи -
тъжен съм, Боже!
И като клас, който вдига се празен,
вдигам глава, отегчен до насита;
целият свят ми изглежда омразен,
скръб ме връхлита.
И да узнаеш какво ме тревожи,
тъжен съм, Боже!
Както след тръгваща майка детето
плаче, след малко и аз ще заплача,
вгледан към златното слънце, което
скрива се в здрача.
То утре пак тоя мрак ще разложи -
тъжен съм, Боже!
Днес от брега на сто мили далече
скитах в морето от слънце залято.
Ято от щъркели в миг ме привлече;
бързото ято
в Полша скръбта ми преди уталожи…
Тъжен съм, Боже!
Тъй като мисля за чужди гробове,
тъй като нямам ни дом, ни родина,
тъй като моя живот по сурови
пътища мина,
тъй като няма кой в гроб да ме сложи,
тъжен съм, Боже!
Моите кости ти знаеш, че няма
нивга да бъдат под плоча зарити.
Днес съм обхванат от завист голяма
към мъртъвците.
Няма да има мир в моето ложе -
тъжен съм, Боже!
Знам, че за мен ще се молят децата
в родния край… Моят кораб аз зная,
няма да литне, разперил платната,
нейде в безкрая.
Как ще помогне молитва? Не може…
Тъжен съм, Боже!
Гледам дъгата от блясък, която
сонмът от ангели горе простира.
В нея загледан след стотното лято
друг ще умира.
Докато падне пред твойто подножие,
тъжен съм, Боже!
Написах при залез-слънце край морето
до Александрия
19 октомври 1836 г.
СОНЕТЕН ДИПТИХ
***
Среднощ е - мрачна сянка света полупокрива.
Сърцето кратък отдих на чувствата не дава,
а щастието мъртво пак мисълта пленява -
въздишка тежка следва въздишката горчива.
И тялото в съня си макар да отпочива,
пак мисълта се носи към сънища и слава,
лети сред призрак, който с покой не я дарява,
душата призовава насън душа красива.
Знам цвете - то разцъфва след залез под луната;
ухае и я гледа, докато види с бяло
сияние над него да запламти зората.
Знам и сърце, което лежи в кървящо тяло -
то само нощем диша, обляно в кърви цяло,
а денем плахо крие скръбта си от тълпата.
***
Когато тъмна нощ приспи край мен нещата,
издигам своя дух нагоре, откъдето
с разперени ръце към слънцето в небето
политам, осветен от огнена позлата.
Под мен тъга и нощ - спи сладък сън земята.
Аз знам, че в тоя миг над Полша зазорява,
селякът тръгва с плуг, молитвен взор отправя
и двама молим се за него, за нивята.
Над мен безброй звезди - и случва се магия.
Понякога в една внезапно поглед впия
и като ангел тя над Полша засиява.
Аз вярвам с вярата могъща на селяка,
че с копие оре небесен ангел в мрака
и в нивите духа на правдата засява.
