Юзеф Ленарт

превод: Стоян Бакърджиев

На Дора Габе

Като пламък от пепел изумление плиска
паметта. Блед молив по листа жълти лази,
почти мъртъв в гърдите ми мъртвото пази:
късче смях вледенен, нежен поглед на близък,

жест полузамъглен… Този, който минава
през пенливия бал в черна дреха, навярно
неприсъстващ сега, взет, изглежда, от Байрон,
мъртъв бил е видян край стена на Варшава.

И понеже мразът бил е лют, немски войни
го затрупали с ритъм. Ти с очи неспокойни
тази сянка на Байрон, тази скръб си съзряла.

Тъй отдавна, другарко, от кафявия огън
на пламтящите къщи и от клетвата строга
ходим живи донякъде. Живи, както на бала.