Луис Вале Гойгочеа

превод: Стоян Бакърджиев

По тия прашни пътища нозете
си влачех, родно село, да те видя;
разбит от левгите и ветровете,
сломен от път и не една обида.

Един копнеж за дом и керемида
разся докрай въздишките ми клети.
Като разкаян син при тебе ида
и тоя миг, най-мил от всички, свети.

Като вървях, възпявах по земята
щастливите си тайни и тъгите.
Надеждата ми бе за други свята,

скръбта ми - скръб дори за тях самите.
От скуки и химери в простотата
накрай пристигам с думи, най-добрите…

—————————–

* Името на автора се изписва и като Луис Валйе Гойкочеа. бел ред.