Ерих Юхан Стагнелиус

превод: Стоян Бакърджиев

От нищото, от неговите скрити
прегръдки си родено, ти, което
от кът на розите позна небето
и царствения властелин на дните.

Вратар на рая си във висините!
Жрец, който храни пламъка в сърцето,
небесен лъч, пронизал битието,
проникнал в тайните и тъмнините.

Мълчание, ела! Ти си крилато -
убий шума, когато див и бесен
свещената ми събота смущава.

В прегръдките си облачни от злато
вземи ме - жаден съм за брак небесен.
И нека сватбен хор ме придружава!