Костас Кариотакис

превод: Стоян Бакърджиев

***

Аз скоро ще заспя, ще се удавя
в съня без сънища… Така умира
запаленият огън. Във всемира
ще ме обгърне вечната забрава.

Не, нещо ще оставя… Ще оставя
една любов, която в мен извира,
както оставя тук уханна диря
Онази, чийто път край мен минава.

И все по-силно любовта ми блика.
А колкото по-близък ми е краят
тя заживява още по-велика.

Преди смъртта ми всички ще узнаят
какъв порой от сълзи ме залива…
Аз ще съм мъртъв, тя ще бъде жива!