ИЗ „КРИМСКИ СОНЕТИ”
превод: Стоян Бакърджиев
АКЕРМАНСКИТЕ СТЕПИ
Изплувах в тоя сух, просторен океан.
Тук като ладия колата ми се мята
в шумящите треви, в потопа на цветята,
покрай коралов риф от разцъфтял бурян.
Припада вече мрак. Ни път, ни хълм смълчан.
Тук облак ли блести, а в облака - звездата
на късни пътища? Звездата на зората?
Не! Днестър там блести и с лампа - Акерман.
Да спрем! Тъй тихо е… Чуй жерави далече!
Очите на сокол не ще ги уловят.
Там пеперуда в танц с цветята се увлече.
Змия през билките пролази с влажна гръд.
Такава тишина!… Дано дочуя вече
от Литва глас… На път! Оттам не ме зоват.
—————————–
ИЗГЛЕД КЪМ ПЛАНИНИТЕ ОТ СТЕПИТЕ В КОЗЛОВ
Пилигримът и Мирза
Пилигримът
Аллах ли сътвори море от лед отвъд
и ангелите с трон от мълнии почете?
Не е ли този зид на Дивите проклети,
та звездния керван от изток да възпрат?
Що за зари? Дали от Цариград горят?
Аллах ли е създал подобен фар, да свети
и да посочва път среднощ на световете,
които в своя бяг безспирно се въртят?
Мирза
Там? Зима има там… С гърлата си реките
и с клюн потоците изсмукват там вода.
Щом дъхна, литна сняг. Там не личат следите
от пътя на орли и облачни гнезда.
Там спеше мълния в леглото на мъглите,
над моята чалма току изгря звезда.
Това е Чатърдаг!
Пилигримът
А-а-а!
—————————–
БАХЧИСАРАЙСКИЯТ ДВОРЕЦ
Дворецът все така величественост крие.
Чалмите на паши са мели тук прахта -
трон на прославата и храм на любовта.
Днес скачат скакалци и се промъкват змии.
Край цветните стъкла бухлат бръшлян се вие -
по сводове, стени прокрадва се с листа.
Природата цари навсякъде и тя
пред Валтасар с ръка чертае: „Да се срие!”
Но мраморен фонтан до днес стои си цял
и пустия харем със сълзи оросява,
и бисерно струи в пустинната печал.
Къде си ти, любов? Къде сте, власт и слава?
Нали бе отреден за вас безсмъртен дял!
О, ужас! Мъртви сте, а струята остава…
—————————–
БАХЧИСАРАЙ НОЩЕМ
Набожната тълпа сега се разотива.
Изанът току-що в джамиите замря.
Порозовя от срам вечерната заря,
но с краля на нощта ще бъде пак щастлива.
В небесния харем хор от звезди почива.
В сапфирното небе далечен облак спря -
напомня лебед спящ сред сини езера…
Сребристата му гръд в златисто се прелива.
Тук сянка - минаре! Там сянка - кипарис!
Чернеят се отвъд гранитни великани -
напомнят дяволи в дивана на Евлис
под плаща на нощта. Понякога въстане
и блесне мълния по-бърза от Фарис
по тия небеса, пустинни и смълчани.
—————————–
ЧАТЪРДАГ
Мирза
Треперещ мюсюлман целува ти скалите,
а ти възправяш ръст сред облаци и дим.
О, мачто, вдигната над кораба на Крим!
Вселенско минаре! Султан на планините!
Ти - ангел Гавраил на стража пред вратите
на светлия Едем, стоиш непоклатим!
Гората е твой плащ, чалмата ти - килим
от облаци, с поток от мълнии обшити!
И слънце да пече, да е мъгла и дим,
да плъзнат скакалци, да връхлетят гяури,
ти неподвижно глух оставаш, Чатърдаг!
Водачо на света при ненадейна буря,
постлал си хора, гръм, земя и слушаш как
говори с нас Аллах през сините лазури.
—————————–
ПИЛИГРИМЪТ
Под мен разкошен край с богатствата си дреме,
край мен - красавици, над мен - лъчист всемир.
Сърцето ми защо лети оттук безспир
към друг, далечен край и към далечно време?
О, Литва! Твоят лес пред мен надпя в поеми
байдарски славеи, девойки край Салгир.
По-весел тъпчех там блата надлъж и шир
от ананаси тук, от ягоди, бадеми.
Край мен съблазни - аз от тях съм обкръжен.
Защо си спомням пак младежките копнежи
по тази, чийто взор отново ме разнежи?
В родината е тя - тук аз угасвам в плен.
По моите следи навярно още свежи,
разхожда ли се тя със спомени за мен?
—————————–
АЮДАГ
Обичам да следя вълните заиграли,
облегнат на една скала на Аюдаг,
да гледам как растат - ту бели като сняг,
ту като цветен дъжд от хиляди кристали.
По плитчините ти напират заръмжали:
войска от китове по пустия му бряг,
завзели сушата - назад побягват пак
и ръсят бисери и миди, и корали.
Поете млад, такъв си по сърце и ти!
Бушуват страсти в теб и буря в теб трещи,
но грабнеш лира - просторът пак блести
и пак настъпва мир, в звъна на стиховете
се раждат песните, с които вековете
ще изплетат за теб безсмъртие, поете!
