Педро Калдерон де ла Барка

превод: Стоян Бакърджиев

Те са разкош и радост за очите,
когато сутрин буди ги зората,
но привечер в дланта на тъмнината
уханната им смърт ще доловите.

В безбройните им багри са укрити
небето, пясъка, снега, дъгата.
Но тъжната им участ е позната:
дъхтят, когато вече гаснат дните.

Разцъфва сутрин розата любима,
а вечер вехне като всяко цвете -
и гроб до люлката му вече има.

С горчивата съдба се примирете!
Едва родили се, смъртта ни взима…
Щом литнат, часове са вековете.