Лорендзос Мавилис

превод: Стоян Бакърджиев

Като река пред теб, все по-голяма
и благовонна, любовта потече.
С лъжи за щастие тя те увлече
и пътят й, помисли той, край няма.

Но гледай ти каква внезапна драма!
Морето на скръбта й се изпречи:
то, пълно с кръв и сълзи, всичко вече
изцежда, мокри в тъмната си яма.

О, златна мамо, няма ги листата
и зимата е тук! Аз гледам нежно
очите ти, тревожни при бедата,

а, кротки и безмълвни, безнадеждно
те сякаш питат, сякаш плахо молят
„Ще се порадвам ли на нова пролет?”