ВЕСТ
превод: Стоян Бакърджиев
ВЕСТ
Мой верен ратаю, стани
и яхвай коня вран!
Мини гори и планини
до двора на Дънкан!
И при коняря бързо влез.
С въпрос го събуди:
„От двете царски щерки днес
коя ще се сгоди?”
Ако е мургавата, там
недей стоя и ден!
Ако е русата, насам
не бързай ти към мен!
А за едно въже иди
при стария въжар
и бавно, мълчешком язди
към своя господар!
ЛИРИЧЕСКО ИНТЕРМЕЦО. ПРОЛОГ
Живеел тук рицар мрачен и ням,
страните му страшно изпити;
замаян, отчаян и винаги сам
се губел в света на мечтите.
Той бил непохватен и спънат, и плах
цветя и девойки с кикот и смях
го срещали денем в лъките.
Но вечер в ъгъла, с тъжно сърце,
далеч от света и тълпата,
той, луд от копнеж, простирал ръце,
безмълвен и глух в тишината.
Среднощният час като дойдел, отвън
се чувала песен самотна и звън,
и лек шум оттатък вратата.
И ето: девойка му праща нощта
под було, извезано с пяна;
цъфти и пламти като розичка тя
под чудната своя премяна.
И с къдрици златни до кръшния стан,
със поглед го стрелва, погалва го с длан
прегръща го после засмяна.
И той я прегръща в безумен копнеж,
и сякаш гори го жарава.
И бледният рицар става по-свеж,
и спящият буден става.
Тя скланя над него уханни уста,
с елмазното було забулва го тя -
това я за миг забавлява.
Внезапно в подводен дворец от кристал,
замаян, рицарят спира.
Пред целия този разкош засиял,
дъхът му почти замира.
Прегръща го пак русалката тук -
съпруга е тя, той е съпруг -
дочуват се песни от лира.
Русалки свирят и пеят така,
че танци започват бясно.
А рицарят мощно протяга ръка,
прегръща русалката страстно…
Внезапно дворецът потъва в мрак.
И ето, мечтателят-рицар е пак
сам в бедния дом на поета.
ЗАВРЪЩАНЕ В РОДИНАТА
Не зная какво означава,
че ме гнети тъга.
Старинна легенда смущава
неволно ума ми сега.
Прохладно е и тъмнее,
и тихо плиска Рейн.
Планинският връх светлее
в залязващия ден.
Девойка с лице непознато
висока скала краси;
облечена с дреха от злато,
и вчесва златни коси.
И златен е нейният гребен,
и песен пее тя.
Гласът й е глас вълшебен
и властна е песента.
С уста от мъките бледа
лодкарят губи покой;
нагоре гледа, не гледа
подводните рифове той.
Аз знам, че лодкарят потресен
намира тук своя край.
Това със своята песен
направи Лорелай.
