Мартин Адан

превод: Стоян Бакърджиев

И Любовта, каквато бе, в целувките ни се разкрива.
А ние, ние сме от плът и кръв, без край и без наука,
в чиято педагогика веселие и смях блещука -
и Любовта, каквато бе, е с плът и с тежест мълчалива.

И е такава Любовта… В опиянение прелива,
и както просякът с ръка по непознати порти чука,
тя ми досажда с някого, ухаещ на парфюм и скука,
който е бил, но днес не е пленен в тъмницата щастлива.

Безсмъртен е мигът. И аз съм си такъв, не съм различен
като съседа, аз съм аз, не съм на никого приличен,
защото съм от здрав чугун, особен, но какъв - не питам.

И само чрез чугуна аз до този ден живея…
В тъй нежната безсмислица пак като в люлка се люлея,
а бавната поезия ме плаши с бавния си ритъм!