Фридрих Шилер

превод: Стоян Бакърджиев

Погледай, след дъжда реката
бучи, гърми из пропастта,
скали по своя път премята
и дъбове събаря тя.
А пътникът, със страх в гърдите,
дочува страшен шум и вой,
пристигат с гневен рев водите,
но откъде - не знае той.
Така и песента се лее,
но изворът й чист къде е?

И всеки смъртен под небето,
на трите парки подчинен,
на някой смел певец в сърцето
си е отдавал запленен.
Като с божествен жезъл води
сърцето му към чудеса;
ту в ада то след него броди,
ту в грейналите небеса
и между строгостта, игрите,
сърцето след певеца скита.

Сред радващите се, когато
с гигантски стъпки във нощта
внезапно се яви съдбата
сама на пътните врата -
пред сключилата гневно вежди
замлъкват всеки шум и вик,
царе очите си навеждат
и всички маски падат в миг,
и всяко дело на лъжата
бледней пред истината свята.

Така, без земните вериги,
когато звънне песента,
човек се радостно издига
в селенията на духа -
на боговете равен става,
догдето песента звънти,
ни зла съдба го наранява,
ни друга сила го гнети.
Изчезват грижите, догдето
е в плен на песента сърцето.

И както, след като изстрада
раздялата - за кой ли път! -
детето насълзено пада
на майчината скъпа гръд,
така и странникът се връща,
поведен пак от песента,
назад, към родната си къща,
към детството, към младостта -
далеч, далеч от всяка мода,
назад към вярната природа.

1795