Аугуст фон Платен

превод: Стоян Бакърджиев

Венеция спи в здрача на мечтите,
към нас старинни сенки само стели.
Напразно празненства са се подели -
републиканският й лъв убит е.

Коне от бронз докара по вълните
светата църква тук и ги засели.
Те бяха горди някога и смели -
но Корсиканеца им сви юздите.

Народът от крале къде остана?
Той построи от мрамор тия къщи,
които рухват във вода и пяна.

Предците им с чертите си присъщи
се мяркат в ангелите тук - охрана
край гробници на дождове могъщи.