Луис де Камоенс

превод: Стоян Бакърджиев

***

О, мигове на кратката наслада!
Не мислех аз, когато бяхте с мене,
че от скръбта ще бъдете сменени,
че все по вас сърцето ми ще страда.

А вятърът съсипа без пощада
чертозите от мене изградени.
Те бяха върху пясък построени -
виновен съм, че всичко вече пада.

Когато дойде любовта, тогава
нещата стават сигурни и леки,
но после тя потъва пак в забрава.

О, страшна скръб! Рискувах като всеки
за благото, което отлетява,
това, което трае тук навеки.

***
Любов и Разум, Истина и Чест
придават власт и сила на душата,
но Времето, Случайността, Съдбата
света объркан управляват днес.

Безброй неща тревожат мисълта -
причината на всичко я терзае;
тя знае само, че човек не знае
какво е над живота и смъртта.

Знам: мъдреци доказват упорито,
но за да няма скрито и покрито
сам проверявай многото неща!

Едни се случват - смятат ги измама,
на други вярват, ала тях ги няма.
Най-мъдро е да вярваш на Христа.