Марио Флориан

превод: Стоян Бакърджиев

Умре ли - господи! - андински парий,
човек без хляб, земя и без колибка,
чергарин, който броди тук и там,
от село в село,
за къс наяден хляб, за милостиня,
без никога да го намери… Ах, умре ли
от падане, от студ, от глад, от жажда,
макар да няма
за него плач, мъртвешко покривало,
кондорите, щастливи,
кълват очите му; измършавялото му тяло
(напомнящо на вол, магаре, звяр)
поглъщат - ох, обряд! - поглъщат с гладни човки…

По-късно разцъфтяват
по господарската земя,
в мъха на тучните ливади,
сирашки, бели, тъжните му кости…