Франсиско де Кеведо

превод: Стоян Бакърджиев

ВСИЧКО НАОКОЛО НАПОМНЯ ЗА СМЪРТТА

Видях родината си и стените,
могъщи някога, днес разрушени,
от многото години уморени
и състарени, не тъй страховити.

Видях в полето извори, изпити
от слънцето, наскоро размразени,
и планините, и стада лишени
под сенките им от лъча на дните.

Щом влязох у дома, ми се изпречи
самотна стая, прашна не от вчера;
размислях над съдбата си бездомна.

Почувствах меча си пречупен вече
и нямаше в какво очи да вперя,
без само за смъртта да ми напомня.

ПОЗНАНИЕТО НА СМЪРТТА

Жесток и страшен вече зазвънява
в сърцето ми последният от дните;
последният ми час със студ пропит е
и цял от страх и сенки приближава.

Щом дойде с дреха от печал, тогава
смъртта с покой и мир ще ме насити;
в презрението й ще видя скрити
по-много чар, по-малко скръб дребнава.

Да дойде тя, добра и милостива,
и не страхлив - ще бъда благодарен,
защото нов живот пред мен разкрива.