Зигмунт Красински

превод: Стоян Бакърджиев

Ти мамиш с поглед от кървящ кристал,
суетно си играеш със сърцата,
но няма да ми бъдеш идеал,
да бъдеш дъщеря на красотата.

Със скромността на своя поглед свеж
все още си оставаш безполезна;
като девица трябва да растеш,
да минеш през света като през бездна.

Щом заживееш без руменина
и божеството с вечна светлина
огрее твоя образ побледнял,

щом нежното ти мраморно чело
се набразди от земното тегло,
ще станеш красота и идеал.